ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2014 Г. И 1 ЯНУАРИ 2015 Г.

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, обнародван в Държавен вестник, бр. 105 от 19 декември 2014 г. и Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г., обнародван в Държавен вестник, бр. 107 от 24 декември 2014 г., са приети промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Част от промените в ЗКПО, които се отнасят до данъчни облекчения, представляващи минимални и държавни помощи, имат обратно действие и влизат в сила от 1 януари 2014 г., а останалите промени в закона са в сила от 1 януари 2015 г. 

Целта на настоящия материал е да обобщи и представи в синтезиран вид основните и най-важни промени в ЗКПО.

I. Освобождаване от облагане с данък при източника на определени доходи

1.1. Считано от 1 януари 2015 г. с данък при източника няма да се облагат:

а) Доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, платени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица от държави-членки на Европейския съюз (ЕС), когато двете страни (платецът на дохода и притежателят на дохода) са свързани лица и едновременно са изпълнени условията, посочени в закона (нова т. 3 на чл. 195, ал. 6 ЗКПО).

Приетата промяна е свързана с необходимостта от въвеждане на изискванията на Директива 2003/49/ЕО на Съвета относно общата система на данъчно облагане на плащанията на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави-членки на ЕС в националното законодателство, чието прилагане беше отложено с Договора за присъединяване на Република България и Румъния към ЕС до 31 декември 2014 г. Съгласно цитираната Директива, доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения не подлежат на облагане с данък, когато платецът и получателят са свързани лица. Освобождаването от данък при източника се допуска при същите условия, при които тези доходи подлежаха на облагане с редуцирана ставка от  5% до 31 декември 2014 г. Променено е само систематическо им място в закона (т.е. условията са пренесени в нови разпоредби - ал. 7-12 на чл. 195 ЗКПО, а разпоредбата на чл. 200а от закона е отменена).

б) Разширява се обхватът на освободените от облагане с данък при източника доходи, като изрично са добавени доходите от лихви по облигации и други дългови ценни книжа, издадени от държавата и общините и допуснати до търговия на регулиран пазар в България или в държава членка на ЕС или страна по Споразумението за ЕИП (допълнение на т. 1 на чл. 195, ал. 6 ЗКПО) и доходите от лихви по заем, по който не се издават облигации и по който държавата или общините са заемополучател (нова т. 4 на чл. 195, ал. 6 ЗКПО).

II. Минимална и държавна помощ под формата на данъчни облекчения (преотстъпване на корпоративен данък)

Втората група промени са свързани с влезли в сила през 2013 и 2014 г. нови актове на ЕС, регламентиращи минималните и държавните помощи. В тази връзка, за България като държава-членка на ЕС възниква задължението да отрази в своето законодателство новите европейски правила за минималните и държавните помощи. Приетите промени в ЗКПО влизат в сила от 1 януари 2014 г. в съответствие с действието на промените в европейското законодателство.

Държавна помощ за регионално развитие и държавна помощ за земеделски производители под формата на данъчни облекчения (преотстъпен корпоративен данък), могат да се ползват до 31 декември 2020 г.

За 2014 г. данъчни облекчения могат да се ползват, в случай че в срок до 31 март 2015 г. Европейската комисия постанови положително решение за одобрение на двата вида държавна помощ.

Някои от по-важните промени в ЗКПО могат да се обобщят, както следва:

2.1. Основни промени относно данъчно облекчение, представляващо минимална помощ

а) Регламентирана е уредба, предвиждаща ползването на данъчно облекчение, представляващо минимална помощ за т.нар. „едно и също предприятие”.

Дефиниция за „едно и също предприятие” е включена в §1, т. 71 на Допълнителните разпоредби на ЗКПО     (ДР на ЗКПО), препращаща към Регламент (ЕС) 1407/2013 на Комисията. Като „едно и също предприятие” се определя група от предприятия, които поддържат помежду си определен вид взаимоотношения. Например, „едно и също предприятие” може да включва група от две предприятия, при което:

• едното предприятие притежава мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в другото предприятие или

• едното предприятие има право да назначава/отстранява мнозинството от членовете на административния, управителния или надзорния орган на другото предприятие или

• дадено предприятие има право да упражнява доминиращо влияние спрямо друго предприятие по силата на сключен договор с това предприятие.

Пълната дефиниция на понятието „едно и също предприятие” се съдържа в чл. 2, пар. 2 от Регламент (ЕС) 1407/2013 на Комисията.

Съгласно новите ал. 2 и ал. 4 на чл. 188 от ЗКПО, когато към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице е „едно и също предприятие”, то има право да ползва данъчно облекчение, представляващо минимална помощ (т.е. може да преотстъпва корпоративен данък), ако сумата на получените минимални помощи от всички лица, които се определят като „едно и също предприятие”, през последните три години, включително текущата, не превишават установения праг за минимална помощ.

В случаите на „едно и също предприятие” ЗКПО предвижда специален ред за деклариране на обстоятелства във връзка с ползването на данъчното облекчение, представляващо минимална помощ. За годината, за която се преотстъпва корпоративен данък следва да бъдат декларирани всички данъчно задължени лица, които са „едно и също предприятие”, а също и размерът на получените от лицата минимални помощи за последните три години, включително текущата година. Размерът на получените минимални помощи се декларира от първото подало годишна данъчна декларация данъчно задължено лице (нови ал. 7 и ал. 8 на чл. 188 ЗКПО).

б) Данъчното облекчение, представляващо минимална помощ, вече ще се прилага и от предприятията в затруднение, както и от лицата, осъществяващи дейност в отрасъл въгледобив.

Преди приемането на промяната в ЗКПО предприятията в затруднение и въгледобивните предприятия нямаха право да ползват данъчното облекчение, представляващо минимална помощ.

в) Въведени са специфични правила при получаване на минимална помощ в случаите на преобразуване на дружества и прехвърляне на предприятие.

Съгласно ЗКПО, минимална е помощта, която не превишава левовата равностойност на 200 000 евро за период от три години, включително текущата година, а за данъчно задължено лице, което осъществява автомобилни товарни превози за чужда сметка или срещу възнаграждение – 100 000 евро. С новата т. 2 на чл. 188, ал. 1 от ЗКПО се регламентира ограничението, че при определяне на общата сума на получените минимални помощи в случаите на преобразуване на дружества или прехвърляне на предприятие, следва да бъдат взети предвид всички помощи, предоставени на преобразуващите се дружества или във връзка с прехвърленото предприятие за последните три години, включително текущата година.

г) Приет е преходен режим, съгласно който лицата, които не отговарят на новите условия за ползване на данъчно облекчение за минимална помощ, в сила от 1 януари 2014 г. и които през 2014 г. са преотстъпили корпоративен данък, съответно авансови вноски за корпоративен данък няма да дължат лихви за: (1) превишение на годишния корпоративен данък за 2014 г. с повече от 20% над декларираните авансови вноски за корпоративен данък и (2) за невнесени в срок авансови вноски.

2.2. Основни промени, свързани с данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие и помощ за земеделски производители

а) Въведени са нови изисквания за ползване на данъчното облекчение за преотстъпване на корпоративен данък при ползване на държавна помощ за регионално развитие и държавна помощ за земеделски производители. Данъчно задължените лица следва да уведомяват органите на НАП за изпълнението на проекти за първоначална инвестиция при ползване на държавна помощ за регионално развитие или за намерението да инвестират корпоративен данък при ползване на държавни помощи за земеделски производители. Уведомяването на НАП става чрез подаване на формуляр за кандидатстване за помощ до Териториалната дирекция на НАП по регистрация, а именно:

• В случаите на държавна помощ за регионално развитие – подаването на формуляр за кандидатстване за помощта следва да се извърши преди да започне изпълнението на проекта за първоначална инвестиция, за който ще се преотстъпва корпоративен данък. Лицата, които ползват държавна помощ за регионално развитие, следва да подадат формуляра за кандидатстване за помощтазаедно с годишната данъчна декларация за 2014 г., ако изпълнението на първоначалната инвестиция, за която се ползва помощта е започнало след 31 декември 2013 г., но преди получаването на положителното решение за одобрение на помощта от Европейската комисия.

• При държавна помощ за земеделски производители – формуляр за кандидатстване следва да се подаде от лицата, представляващи „голямо предприятие” преди да започне инвестирането на преотстъпения корпоративен данък.

Дефиниция за „голямо предприятие” е включена в §1, т. 74 от ДР на ЗКПО и това са предприятия, които не отговарят на критериите за определянето им като микро-, малки и средни предприятия.

Посочените по-горе законови изисквания са регламентирани в чл. 189, ал. 8 и 189б, ал. 2, т. 7 на ЗКПО.

В коментираните промени на закона не е предвидено задължение или срок за произнасяне от страна на НАП, нито са предвидени други действия, които органите по приходите са длъжни да предприемат по одобряване на проекта за първоначална инвестиция или на съответната държавна помощ. В резултат, преценката за допустимостта на преотстъпването на корпоративен данък отново ще бъде извършвана от органите на НАП по време на последващи данъчни ревизии, което създава риск от начисляване на лихви за забава при оспорване на правото на лицето на преотстъпване на корпоративен данък.

б) Данъчното облекчение, представляващо помощ за регионално развитие няма да се прилага от данъчно задължените лица, които (1) закриват производствената си дейност (същата или друга подобна) в държава-членка на ЕС или страна по ЕИП две години преди датата на подаване на формуляра за кандидатстване или (2) възнамеряват да затворят такава производствена дейност в 2-годишен срок след приключване на първоначалната инвестиция, за която ще се преотстъпва корпоративен данък (нова т. 4 на чл. 182, ал. 1 от закона). Това данъчно облекчение ще може да се прилага обаче от лицата, извършващи дейност в отрасълкорабостроене.

в) Регламентирано е, че преотстъпеният данък, представляващ държавна помощ за регионално развитие,  не може да превишава 50% от настоящата стойност на материалните и нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, която е определена към датата на предоставяне на помощта. За първоначална инвестиция,  извършена в общини от Югозападен регион – преотстъпеният данък не следва да предвишава 25 % от настоящата стойност на материалните и нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция (чл. 189, ал. 1 ,т. 9 ЗКПО).

Югозападен район включва населените места в областите София и София-град и областите Благоевград, Перник и Кюстендил (§1, т. 72 от ДР на ЗКПО).

г) С допълнителните разпоредби на закона са въведени дефиниции за „голямо предприятие”, „едно и също предприятие” и са изменени съществуващите дефиниции за „производствена дейност”, „предприятие в затруднение”, „минимална помощ” и „селскостопански продукти”.

III. Други промени

3.1. Прецизирана е разпоредбата на чл. 201, ал. 5 от ЗКПО. Изрично е указано, че информация за доходите по чл. 143з, ал. 1, т. 2 и 6 от ДОПК (включващи възнаграждения по договори за управление и контрол и доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на недвижимо имущество) за целите на автоматичния обмен между държавите членки на ЕС ще се подава при: (1) преобразуване - от правоприемника, а при (2) прекратяване на данъчно задължените лица - по реда и в сроковете за подаване на декларация за последния данъчен период.

3.2 Въведен е данък в размер на 10%, с който ще подлежат на облагане допълнителните разходи на народните представители. Задължено за определяне, деклариране и внасяне на този данък е Народното събрание (нови чл. 217а - 217д ЗКПО).

Коментираните в точка III промени в ЗКПО влизат в сила от 1 януари 2015 г.